От твоето нощно ухание
На бяла сатенена гръд
Развалена оставя душата ми
Петна от отровена кръв.
Мръсна от скъпите сънища,
В Асфодел от измачкана креп,
В които от спазми болезнени
Докосвах листенца от теб,
Капчици прелест от сенките
По твоето бледо лице
Отлагаха мъртви отблясъци
От моите мъртви ръце.
На гроба смъртта ми разлепваше
Твоите слаби криле.
Няма коментари:
Публикуване на коментар