понеделник, 26 декември 2011 г.

Болестотворна

И мъртва от стихове
И мъртвородена любов,
Със токсините ти разбъркани
Във венеричeски кървав разтвор,
Въглеродната пара в постелята,
Която остана от теб,
Оставя дълбоко във клеткитe
Болестотворния си пълнеж.

В сладострастните гънки по кожата,
По която пълзяха змии
И разголени харпии съскащи
Със чудовищно хищни усти,
Умираха сомнища прилепи
Със мъртвешки и сухи крила,
Родени от моите сънища
В болестотворната самота.

С безнадеждна печал  във гърдите си,
По чиито киприден воал
Личаха петна от измръзване
От целувките на Нергал,
На пиршеството нечисто поканена 
От спящия разум, с цветя
Мълчаливо заемаш местото си
В болестотворната тишина.

Оживялата мъртва във парите,
В разградените мъртви телца,
С болестотворно, нечисто дихание,
Със разтворена хищна уста,
От спящия разум привлечена,
Застила душата ми с мрак
И с твоето нежно сияние
Насища перверзния глад.

Head of Medusa, Unknown Master, Flemish (active in the 16th century)

събота, 10 септември 2011 г.

Розопръстите ти колене (sneak peak of a Poem of a Succubus)

В будоара на мрачните сънища
Розопръстите ти колене,
Със псапфически  нежни огърлия
От кървавокремава смес
Засъхнала пяна, изстинала
Твърд от лидийско море
Оставяха меки по устните
Розопръстите ти колене.

В театралната мрачна тържественост
На разпокъсаните ти цветя
От гърдите ти, скромно намазани
Със отровнолилави петна,
Увяхват в перверзните навици
Розопръстите ти колене
На  моите устни преситени
С разкървавените ти цветове.

Прикована от страстните изблици
На сладнистата мъртва печал
На мъртвокрасивите стихове
В будоара на Ерешкигал,
В тъканта на съня ми обелена
От цялата прелест и грим,
От розавосините гънчици,                                                      
Посипана с мокър жасмин,

Безпощадно лежиш във душата ми
С посинели от болка гърди
От целувките на извратените
От устите на Сцила души,
Които в срама на сълзливата
Тъкан на твоята плът,
Прелъстени изпълват душата ми
С безнадеждност, поквара и смърт.

неделя, 2 януари 2011 г.

Бели драперии

Във порочните бели драперии
На изящните ти колене,
По които се стичаха прелестни
Лилии в кремава смес,
Във листа от кръвта ти разкъсани,
Във кървящи листенца сатен
В пиршеството на моите сънища
Прикована миришеш до мен.            

Във тъмнозелената сладостност
На къпалня от леки вълни,
Разделени във твоите плачещи
Помрачително нежни очи,
Вакханки с разголени Талии,
Със маслиненомеки коси,
В ритуал на свещена перверзия
Твоят пеплос раздират с игли.

В пиршество от мутирали тъкани,
Във порой изтощени цветя,
Изпохапана, мъртва и влюбена
Във порочната моят душа
С разпокъсани устни отровени,
Със разтворени устни в арсен
Насищаш страстта ми разядена
От останките ти във мен.


Thalia, Muse of Comedy
Jean-Marc Nattier (1685–1766)