Бели драперии

Във порочните бели драперии
На изящните ти колене,
По които се стичаха прелестни
Лилии в кремава смес,
Във листа от кръвта ти разкъсани,
Във кървящи листенца сатен
В пиршеството на моите сънища
Прикована миришеш до мен.            

Във тъмнозелената сладостност
На къпалня от леки вълни,
Разделени във твоите плачещи
Помрачително нежни очи,
Вакханки с разголени Талии,
Със маслиненомеки коси,
В ритуал на свещена перверзия
Твоят пеплос раздират с игли.

В пиршество от мутирали тъкани,
Във порой изтощени цветя,
Изпохапана, мъртва и влюбена
Във порочната моят душа
С разпокъсани устни отровени,
Със разтворени устни в арсен
Насищаш страстта ми разядена
От останките ти във мен.

Thalia, Muse of Comedy
Jean-Marc Nattier (1685–1766)