петък, 26 декември 2014 г.

Флиния (първа чернова на част I)

I
В сладострастната пара на розите,
Наситена с гъста амброзия,
В която Селена εὐπλόκαμος
Обзета от нежен екстаз,
Събличаше бавно хитона си
От своите кремавобели,
Блестящи от мокрите перли
От целувките на анемоите
И сълзите на нереидите
Ослепителни рамене,
Оставяйки нежни отблясъци
От сияйните си цветове
В болестотворната пара на розите.

В сладострастната пара на розите,
В чиято отровна амброзия,
Селена разресваше своите
Къдрици от мокър сатен,
Претворена прозираше Флиния,
От чиито кипридени клетки
Капеха бисерни перли,
С които обилно Тритоните
Обсипваха нейните прелестни
Киприденонежни ръце,
И с копринена пяна поливаха
Сладострастните й колене
Във блестящата пара на розите.

„В сладострастната пара на розите,
В която Селена отровена,
Гърдите си гладки, разголени
Мажеше с мокър сатен,
Мое нежно, сладникаво, розово,
Мое розово-синьо момче,
Розопръстите ти цветове,
Разцъфтели от полъх Фавониев
В тъканта сладострастна на устните
като кървавопръста вода,
Обагрят гърдите ми с алени
Заразни горещи петна
В болестотворната пара на розите…“

„Твоето нежно докосване
О, най-сладостна измежду розите,
Прониква дълбоко във моята
Ужасена и болна душа.   
Като сладостна пара от розите
О демон! О, Флиния нежна,
На перверзната моя надежда,
Е безлунното твое докосване
Под сладката тежест на устните,
Обагрени в розова кръв
От цветчетата прелест засъхнали
По твоя сладостен мъх
В болестотворната пара на розите.“

Болестотворната пара на розите
В една юлска вечер в покоите
На най-нежния от Анемоите,
Като призрачна гъста мъгла,
Проникваше бавно през порите,
Разтваряйки бездна от сласт
Във Флиния и Махетас,
Които обзети от своите,
Сплъстени от мокрите лилии,
Мъчителнобледи тела,
Изпълваха с болка безжалостно
Разширените си сетива
От заразената пара на розите.




петък, 11 април 2014 г.

Библис

Testis abest somno, nec abest imitata voluptas!
                                               (Ovid,M.IX-481)

I
О, прелестна пяна, изпълнена
Със кремавобели цветя,
Облизана в сладката оргия
На сладострастната ми самота
От Анемоите, силно покварени
Във розопръстите ти колене,
О, Библис, блестящо ваяние
С ослепително бяло лице.

II
Най-нежният от Анемоите
С хиацинтови кротки очи,
С хиацинтов оттенък по устните
От сладникави тъжни сълзи,
Разнежен във парите розови
На моята кремава плът,
Отлепяше рози от кожата
На моята прелестна гръд.

III
О, кремава пяна останала
От перверзната кръв на Уран,
В която с Наядите смесена
Във нетварен сатен разпилян,
Селена се къпеше розова
В океан от разпенена плът
И целуваше дълго и сладостно
О, Библис, лилейната твърд.

IV
Най-милият от Анемоите,
Помрачен от перверзната нежност
На цветята на Хлорис, разцъфнали
От кръвта на раздрания пеплос,
С олеандър насищаше кожата
По гърдите на малката Библис
И разлистваше рози и лилии
Във Фавониев сладостен прилив.

V
Оцветени от лилии прелестни
Океанидени, Кианеени,
Са, Библида, ръцете ти смесени
Със капки дакрийска вода,
С които, силно изнежени
От перли и бримки антеени,
Лелегийските нимфи разглезени
Мажеха свойте лица.

VI
На слабостта си ръцете ми сладостни
В сладката власт потопени,
Се плискат перверзно в сълзите ми,
Във порочен екстаз овладени,
Неспособни с кръвта от гърдите ми
Да измият срама ми с кинжала,
Тъй както жестоко Лукреция
Вледенената гръд си преряза.

(Из „Изброяване на нимфите“)

Biblis, William Adolphe Bouguereau,1884
Biblis, William Adolphe Bouguereau,1884