В сладострастната пара на розите,
Наситена с гъста амброзия,
В която Селена εὐπλόκαμος
Обзета от нежен екстаз,
Събличаше бавно хитона си
От своите кремавобели,
Блестящи от мокрите перли
От целувките на анемоите
И сълзите на нереидите
Ослепителни рамене,
Оставяйки нежни отблясъци
От сияйните си цветове
В болестотворната пара на розите.
В сладострастната пара на розите,
В чиято отровна амброзия,
Селена разресваше своите
Къдрици от мокър сатен,
Претворена прозираше Флиния,
От чиито кипридени клетки
Капеха бисерни перли,
С които обилно Тритоните
Обсипваха нейните прелестни
Киприденонежни ръце,
И с копринена пяна поливаха
Сладострастните й колене
Във блестящата пара на розите.
„В сладострастната пара на розите,
В която Селена отровена,
Гърдите си гладки, разголени
Мажеше с мокър сатен,
Мое нежно, сладникаво, розово,
Мое розово-синьо момче,
Розопръстите ти цветове,
Разцъфтели от полъх Фавониев
В тъканта сладострастна на устните
като кървавопръста вода,
Обагрят гърдите ми с алени
Заразни горещи петна
В болестотворната пара на розите…“
„Твоето нежно докосване
О, най-сладостна измежду розите,
Прониква дълбоко във моята
Ужасена и болна душа.
Като сладостна пара от розите
О демон! О, Флиния нежна,
На перверзната моя надежда,
Е безлунното твое докосване
Под сладката тежест на устните,
Обагрени в розова кръв
От цветчетата прелест засъхнали
По твоя сладостен мъх
В болестотворната пара на розите.“
Болестотворната пара на розите
В една юлска вечер в покоите
На най-нежния от Анемоите,
Като призрачна гъста мъгла,
Проникваше бавно през порите,
Разтваряйки бездна от сласт
Във Флиния и Махетас,
Които обзети от своите,
Сплъстени от мокрите лилии,
Мъчителнобледи тела,
Изпълваха с болка безжалостно
Разширените си сетива
От заразената пара на розите.
