(Ovid,M.IX-481)
I
О, прелестна пяна, изпълнена
Със кремавобели цветя,
Облизана в сладката оргия
На сладострастната ми самота
От Анемоите, силно покварени
Във розопръстите ти колене,
О, Библис, блестящо ваяние
С ослепително бяло лице.
II
Най-нежният от Анемоите
С хиацинтови кротки очи,
С хиацинтов оттенък по устните
От сладникави тъжни сълзи,
Разнежен във парите розови
На моята кремава плът,
Отлепяше рози от кожата
На моята прелестна гръд.
III
О, кремава пяна останала
От перверзната кръв на Уран,
В която с Наядите смесена
Във нетварен сатен разпилян,
Селена се къпеше розова
В океан от разпенена плът
И целуваше дълго и сладостно
О, Библис, лилейната твърд.
IV
Най-милият от Анемоите,
Помрачен от перверзната нежност
На цветята на Хлорис, разцъфнали
От кръвта на раздрания пеплос,
С олеандър насищаше кожата
По гърдите на малката Библис
И разлистваше рози и лилии
Във Фавониев сладостен прилив.
V
Оцветени от лилии прелестни
Океанидени, Кианеени,
Са, Библида, ръцете ти смесени
Със капки дакрийска вода,
С които, силно изнежени
От перли и бримки антеени,
Лелегийските нимфи разглезени
Мажеха свойте лица.
VI
На слабостта си ръцете ми сладостни
В сладката власт потопени,
Се плискат перверзно в сълзите ми,
Във порочен екстаз овладени,
Неспособни с кръвта от гърдите ми
Да измият срама ми с кинжала,
Тъй както жестоко Лукреция
Вледенената гръд си преряза.
(Из „Изброяване на нимфите“)
 |
| Biblis, William Adolphe Bouguereau,1884 |
