Ever be

Погребан в сърцето ти розово,
В повърхност от синкава пръст,
Прокълната душата ми рони се
На капки изстинала кръв.

Мъртви сълзи по лицето ти
От траурна мъртва боя
Замръзнали сънища в кожата
Помръкват на хладни петна.

Ти си болна, моя роза копринена,
Развалена е твоята кръв,
Която разлага душата ми
В цветя от поквара и смърт.

Прокълната душата ми рони се
Потъмняла от твоята плът.

Асфодел

От твоето нощно ухание
На бяла сатенена гръд
Развалена оставя душата ми
Петна от отровена кръв.

Мръсна от скъпите сънища,
В Асфодел от измачкана креп,
В които от спазми болезнени
Докосвах листенца от теб,

Капчици прелест от сенките
По твоето бледо лице
Отлагаха мъртви отблясъци
От моите мъртви ръце.

На гроба смъртта ми разлепваше
Твоите слаби криле.

Тъмнокрасива еротика

Тъмнокрасива от стихове,
Потъмнели от прелест по теб
В разлив на болно от искане
Лице от копринена лед.

Тъмнокрасива от устните,
Разлепени от прелестен грим
От твоето лунно ухание,
Разлято в среднощния пир.

Тъмнокрасива и розова
В теменуженотъмен обков
Гърдите ти вехнат от розите
На моята мрачна любов.

От тъмнокрасива ерозия
Заспивам в копринен покров.

Повърхност

Повърхност от устни изстинали,
Покрити с разнежен сатен,
Разнежена мъртви отблясъци
Разнася дланта ти по мен.

Във твоите бледни артерии
В прозрачна копринена пръст,
Привързани нежно в сърцето ти,
Анемонии нежни скърбят.

Любов от разлети отблясъци
Умъртвени листенца луна,
Болна от прелест душата ми
разлепва в кръвта ти петна.

Инфектирана капе от устните
Разтопена по мен красота.

Прощално

Фрагменти засъхнали в пръстите
От черна отровена кръв
Оставена бримка от устните,
Разлети от твоята плът.

Натровена с моите стихове,
Пълни с разнежен сатен
Откъсната в мокрите лилии
Мъртви листенца по мен.

Умъртвена в пролятата нежност
На моя прощален сонет,
Измръзнала прелест в зениците
От сълзи, излети по теб.

Мое мило момиче, откъснато,
Нежна роза, погребана в мен.

Нимфетамин

Амба от устни отслабнали,
Отлепени листенца луна
От твоето тяло разядено
Във моята болна душа.

Разяден от белите лилии
Разпиляна сатенена пръст,
Отлага се в мъртвите стихове
Нимфетаминът на твоята гръд

В декаданса на моето искане
Потъмняла от мрачен сонет,
В разлив на болно пресищане
Светлина от полирана лед

Трепват в копнежа на устните
Разкървавени листенца от теб.