сряда, 24 декември 2008 г.

Ever be

Погребан в сърцето ти розово,
В повърхност от синкава пръст,
Прокълната душата ми рони се
На капки изстинала кръв.

Мъртви сълзи по лицето ти
От траурна мъртва боя
Замръзнали сънища в кожата
Помръкват на хладни петна.

Ти си болна, моя роза копринена,
Развалена е твоята кръв,
Която разлага душата ми
В цветя от поквара и смърт.

Прокълната душата ми рони се
Потъмняла от твоята плът.

вторник, 2 декември 2008 г.

Асфодел

От твоето нощно ухание
На бяла сатенена гръд
Развалена оставя душата ми
Петна от отровена кръв.

Мръсна от скъпите сънища,
В Асфодел от измачкана креп,
В които от спазми болезнени
Докосвах листенца от теб,

Капчици прелест от сенките
По твоето бледо лице
Отлагаха мъртви отблясъци
От моите мъртви ръце.

На гроба смъртта ми разлепваше
Твоите слаби криле.