(Из „Предсмъртни диалози“)
– Бог е Слово, казва Бог. Но Бог е в тишината, казва Мережковски.
– Кой е Мережковски?
– Един поет.
– Значи поетите лъжат… Или… някой лъже.
– Никой не лъже, нима Бог може да лъже?
– Той не, но Мережковски.
– Но той е поет, нали?
– Да, така каза.
– Но поетите също не лъжат.
– Защо?
– Ами защото са боговдъхновени, чрез тях говори Бог.
– Само поетите ли могат да говорят тогава?
– Разбира се.
– Как така разбира се? Та ние не говорим ли?
– Ние поети ли сме?
– Отговаряш ми само с въпроси, не е честно.
– Трудно ли е да ми отговориш?
– Понякога даже много лесно, затова не отговарям. На глупави въпроси не отговарям.
– Ти не отговаряш, а колко повече Бог?
– Глупави ли са нашите въпроси?
– А нима е възможно да има умни въпроси?
– А не може ли?
– Ами ако са умни, значи ги задава умен човек, а ако един човек е умен, тогава би ли задавал въпроси?
– Ето тук се оплете. Опита се да ми отговориш и каза голяма глупост. По-ясно ми беше, когато ми отговаряше, питайки.
– Значи според теб глупавите хора не задават въпроси?
– Разбира се.
– Тогава излиза, че най-важните въпроси ги задава самият Бог?
– Излиза.
– А кой е отговорът?
– Ние.
– Ние ли? Но нашите отговори могат ли да бъдат верни?
– Не знам, би трябвало.
– Би трбявало, но не можем ли да сбъркаме, да се излъжем?
– Можем.
– И тогава какво ще стане с нас?
– Нищо, ще излъжем Бога.
– Това страшно ли е?
– Да.
– Защо?
– Защото ще излезе, че не сме били поети. А както казва Унгарети, когато поезията изчезне, ще изчезне също и човекът.
