(откъс)
 |
| Лейди Лилит |
Първата картина от серията на Росети Жени с музикални инструменти е Лейди Лилит. На нея е представена красива жена с кремавобяла и почти кипридена кожа, със змийскозелени очи и дълги, дълги златисточервени коси, облечена в бяла рокля, която се свлича по рамото ѝ. Жената е седнала на изящно кресло до розов храст, в пространство, което може да бъде дефинирано като фееричен будоар, решеща косите си, вгледана в образа си (скрит от окото на зрителя), отразен в малко тоалетно огледалце. От лявата ѝ страна има голямо стенно тоалетно огледало с две свещи, в което се отразява по нереалистичен начин градински слънчев пейзаж. Всъщност това огледало е разположено по такъв начин, че би трябвало да отразява нас, наблюдателите. Дългите коси на Лилит заемат голяма част от платното и не могат да не извикат представата за образа на безмилостната красавица от поемата на Кийтс, чиято красота е описана с три белега – дългите коси, ходилата и очите (Her hair was / long, her foot was light / And her eyes were wild). Също така във венеца от бели цветя, поставен на коленете на Лилит, може да бъде припознат венецът на безмилостната дама от поемата на Кийтс (I made a garland for her head) – това е венецът, който е направила за нея поредната ѝ жертва. В този смисъл с всички тези атрибути в изображението от Росети би могъл да бъде разпознат образът на жената изкусителка. В сонета, с който художникът поет придружава картината, косите на Лилит са описани като „омагьосващи“, „първородно злато“ или „първото злато“ (her enchanted hair was the first gold). Всъщност за християнското изкуство дългите разпуснати коси винаги са били символ на суетното и греховното.
Пълният текст четете в Литературна евдаймония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар