Розопръстите ти колене (sneak peak of a Poem of a Succubus)

В будоара на мрачните сънища
Розопръстите ти колене,
Със псапфически  нежни огърлия
От кървавокремава смес
Засъхнала пяна, изстинала
Твърд от лидийско море
Оставяха меки по устните
Розопръстите ти колене.

В театралната мрачна тържественост
На разпокъсаните ти цветя
От гърдите ти, скромно намазани
Със отровнолилави петна,
Увяхват в перверзните навици
Розопръстите ти колене
На  моите устни преситени
С разкървавените ти цветове.

Прикована от страстните изблици
На сладнистата мъртва печал
На мъртвокрасивите стихове
В будоара на Ерешкигал,
В тъканта на съня ми обелена
От цялата прелест и грим,
От розавосините гънчици,                                                      
Посипана с мокър жасмин,

Безпощадно лежиш във душата ми
С посинели от болка гърди
От целувките на извратените
От устите на Сцила души,
Които в срама на сълзливата
Тъкан на твоята плът,
Прелъстени изпълват душата ми
С безнадеждност, поквара и смърт.