От лицето бликнали разпиляни,
Полугола мажеше срамежлива,
Мраморнобяла,
Своя пеплос, своите розопръсти,
Рамене от аленобели пръски,
Развалени в лошия и покварен
Въздух на Мило.
В рози от втвърдената прелест древна,
Отлепени перли от вдъхновена
От вълните форма на красотата,
Пищно се рони
С блясък във разпада си Афродита,
В своята ерозия олимпийска,
Похабила нейната нежнобяла
Тъкан от Парос.
В плен на помрачения разум болен,
На съня си с меланхолични спазми
В разлив на дакрийска вода Киприда,
Мраморногладка,
Решеше косите си златоткани,
Украсени с жълтозелени капки,
Напоена цялата със лесбийски
Станци на Псапфа.
Бели венерически сладки капки
От гръдта и кожата, разранени
От целувките на влудени
Грешници в ада,
Заразяват пъпките на цветята
Във постелята ми, в която
Моята поезия във упадък
[] отслабва.
Mai, 2010, Musée du Louvre, Paris
Vénus de Milo. Marbre de Paros,
vers 130-100 av. J.-C. Provenance:
Mélos (moderne Milo), 1820
Няма коментари:
Публикуване на коментар