Библис

Testis abest somno, nec abest imitata voluptas!

                                               (Ovid,M.IX-481)

I
О, прелестна пяна, изпълнена
Със кремавобели цветя,
Облизана в сладката оргия
На сладострастната ми самота
От Анемоите, силно покварени
Във розопръстите ти колене,
О, Библис, блестящо ваяние
С ослепително бяло лице.

II
Най-нежният от Анемоите
С хиацинтови кротки очи,
С хиацинтов оттенък по устните
От сладникави тъжни сълзи,
Разнежен във парите розови
На моята кремава плът,
Отлепяше рози от кожата
На моята прелестна гръд.

III
О, кремава пяна останала
От перверзната кръв на Уран,
В която с Наядите смесена
Във нетварен сатен разпилян,
Селена се къпеше розова
В океан от разпенена плът
И целуваше дълго и сладостно
О, Библис, лилейната твърд.

IV
Най-милият от Анемоите,
Помрачен от перверзната нежност
На цветята на Хлорис, разцъфнали
От кръвта на раздрания пеплос,
С олеандър насищаше кожата
По гърдите на малката Библис
И разлистваше рози и лилии
Във Фавониев сладостен прилив.

V
Оцветени от лилии прелестни
Океанидени, Кианеени,
Са, Библида, ръцете ти смесени
Със капки дакрийска вода,
С които, силно изнежени
От перли и бримки антеени,
Лелегийските нимфи разглезени
Мажеха свойте лица.

VI
На слабостта си ръцете ми сладостни
В сладката власт потопени,
Се плискат перверзно в сълзите ми,
Във порочен екстаз овладени,
Неспособни с кръвта от гърдите ми
Да измият срама ми с кинжала,
Тъй както жестоко Лукреция
Вледенената гръд си преряза.

(Из „Изброяване на нимфите“)

Biblis, William Adolphe Bouguereau,1884

Хилас

В тази мокра сладниста материя

От сладникав и блудкав пълнеж

От нимфи и лилии смесени

В къпалня от кремав цъфтеж,

В тази сладостнолигава оргия

От разцъфтели безсрамно цветя,

В будоара на Лименидите,

О, Хилас божествен, ела!

Във постеля от перли възлегнали

В летаргичен безбрежен покой,

От дълбоката меланхолия

И продължителния престой

Ослепителнобели, разнежени

Са кианеените ни тела,

Хиацинтово цвете възлюбено,

О, сине Хераклов, ела!

Кипридени капки и калии

От пяна с псапфически  мъх,

От Афродита край Пафос останала

В невтвърдена божествена плът,

С аромати насищат коприната

По розопръстите ни рамена

О, дързък владетел на копия,

В покоите наши ела!

Дълбоко, дълбоко в очите ми,

Разкрасени с лидийски брокат,

Където Наядите прелестни

Се плискат с лесбийски екстракт,

Твоят образ в къпалните сладостни,

В асканийската сладка  вода,

Блести сред Плеяди разголени,

О, Хилас, Хилас, ела!

Дълбоко, дълбоко в очите ми

Под копринен безлунен воал,

Изработен от Хесперидите

Със сладострастна дълбока печал,

Твоят образ, сияние сладостно,

Целува Селена в нощта,

Както своя изящен Ендимион,

О, Хилас прекрасен, ела!

В будоара на моите сънища

Сред Лампади с печални лица,

На ложе, покрито с отблясъци

От разпилените лунни петна,

В сладострастната евдемония

На красивите мои очи

Потънал в покой и безвремие,

Мой Хиласе нежен, заспи!

Ако в нашите форми антеени,

О, Хилас, се крие смъртта,

И фатални са нашите погледи,

Надеждо дорийска, нима

Има някаква стойност животът ти,

О, сине Хераклов, кажи,

Щом не можеш да срещнеш по-прелестни,

По-тъмнокрасиви очи.

(Из „Изброяване на нимфите“)

Hylas and the Nymphs - John William Waterhouse

Болестотворна

И мъртва от стихове
И мъртвородена любов,
Със токсините ти разбъркани
Във венеричeски кървав разтвор,
Въглеродната пара в постелята,
Която остана от теб,
Оставя дълбоко във клеткитe
Болестотворния си пълнеж.

В сладострастните гънки по кожата,
По която пълзяха змии
И разголени харпии съскащи
Със чудовищно хищни усти,
Умираха сомнища прилепи
Със мъртвешки и сухи крила,
Родени от моите сънища
В болестотворната самота.

С безнадеждна печал  във гърдите си,
По чиито киприден воал
Личаха петна от измръзване
От целувките на Нергал,
На пиршеството нечисто поканена 
От спящия разум, с цветя
Мълчаливо заемаш местото си
В болестотворната тишина.

Оживялата мъртва във парите,
В разградените мъртви телца,
С болестотворно, нечисто дихание,
Със разтворена хищна уста,
От спящия разум привлечена,
Застила душата ми с мрак
И с твоето нежно сияние
Насища перверзния глад.

Head of Medusa, Unknown Master, Flemish (active in the 16th century)

Розопръстите ти колене (sneak peak of a Poem of a Succubus)

В будоара на мрачните сънища
Розопръстите ти колене,
Със псапфически  нежни огърлия
От кървавокремава смес
Засъхнала пяна, изстинала
Твърд от лидийско море
Оставяха меки по устните
Розопръстите ти колене.

В театралната мрачна тържественост
На разпокъсаните ти цветя
От гърдите ти, скромно намазани
Със отровнолилави петна,
Увяхват в перверзните навици
Розопръстите ти колене
На  моите устни преситени
С разкървавените ти цветове.

Прикована от страстните изблици
На сладнистата мъртва печал
На мъртвокрасивите стихове
В будоара на Ерешкигал,
В тъканта на съня ми обелена
От цялата прелест и грим,
От розавосините гънчици,                                                      
Посипана с мокър жасмин,

Безпощадно лежиш във душата ми
С посинели от болка гърди
От целувките на извратените
От устите на Сцила души,
Които в срама на сълзливата
Тъкан на твоята плът,
Прелъстени изпълват душата ми
С безнадеждност, поквара и смърт.

Бели драперии

Във порочните бели драперии
На изящните ти колене,
По които се стичаха прелестни
Лилии в кремава смес,
Във листа от кръвта ти разкъсани,
Във кървящи листенца сатен
В пиршеството на моите сънища
Прикована миришеш до мен.            

Във тъмнозелената сладостност
На къпалня от леки вълни,
Разделени във твоите плачещи
Помрачително нежни очи,
Вакханки с разголени Талии,
Със маслиненомеки коси,
В ритуал на свещена перверзия
Твоят пеплос раздират с игли.

В пиршество от мутирали тъкани,
Във порой изтощени цветя,
Изпохапана, мъртва и влюбена
Във порочната моят душа
С разпокъсани устни отровени,
Със разтворени устни в арсен
Насищаш страстта ми разядена
От останките ти във мен.

Thalia, Muse of Comedy
Jean-Marc Nattier (1685–1766)

Детайл от Главата на Венера от Ботичели в Уфици

Оцветена от пяната кремава,

Наситена с розова кръв,
Която разреждаха с лилии
Анемоите в твоята гръд,
Която с егейските приливи
В Пиерийските брегове
Размазваха нежно по кожата
Лидийки с изящни ръце

С изсветлени съставки от Клития,
От нейния скръбен разцвет,
Престояла в страстта си покварена
Към косите от слънце на Феб,
Със листенца измачкани в устните
На Шафран, Асфодел и Сирин
Мекия грим по лицето й
Са размесили с цветни сълзи.

От разлятата Хлора в очите й,
Разцъфтяла  в афроски петна,
В зеленожълти къдрици, раздиплени
От Олимпийската пиета
Към безкрайната адска агония
На легиони порочни души,
Вкаменени изстиват очите ми
И коприната в мен се руши.

Aprile, 2009, La Galleria degli Uffizi, Firenze

Венера Милоска

Капки пяна в устните неприбрани,
От лицето бликнали разпиляни,
Полугола мажеше срамежлива,
Мраморнобяла,
Своя пеплос, своите розопръсти,
Рамене от аленобели пръски,
Развалени в лошия и покварен
Въздух на Мило.

В рози от втвърдената прелест древна,
Отлепени перли от вдъхновена
От вълните форма на красотата,
Пищно се рони
С блясък във разпада си Афродита,
В своята ерозия олимпийска,
Похабила нейната нежнобяла
Тъкан от Парос.

В плен на помрачения разум болен,
На съня си с меланхолични спазми
В разлив на дакрийска вода Киприда,
Мраморногладка,
Решеше косите си златоткани,
Украсени с жълтозелени капки,
Напоена цялата със лесбийски
Станци на Псапфа.

Бели венерически сладки капки
От гръдта и кожата, разранени
От целувките на влудени
Грешници в ада,
Заразяват пъпките на цветята
Във постелята ми, в която
Моята поезия във упадък
[] отслабва.

Mai, 2010, Musée du Louvre, Paris

Vénus de Milo. Marbre de Paros,

vers 130-100 av. J.-C. Provenance: 

Mélos (moderne Milo), 1820